С въвеждането на извънредното положение в страната, гласувано и прието от народните представители, се приеха и някои важни изменения в Кодекса на труда. Както знаете бизнеса е основен потърпевш при една такава ситуация. Много от собствениците на фирми изпадат в сериозни финансови затруднения и търсят различни законови варианти за минимизиране на разходите и оцеляване по време на възникналата криза. Тук ще разгледаме основните положения засягащи най-вече работодателите и по-точно какви правомощия имат те.
Основно те могат да бъдат разделени на няколко части:
- Възлагане на работа от разстояние или т.нар. дистанционно работно място
- Преустановяване на работата
- Ползване на платен и неплатен отпуск на служителите през времето на извънредното положение
Възлагане на работа от разстояние и дистанционна работа
Съгласно новоприетия чл. 120б от Кодекса на труда, при обявено извънредно положение работодателят има право да възложи на служителите си да извършват временно работата си от вкъщи, разбира се ако може да им осигури нужните за целта технически средства . Това се извършва чрез заповед, която може да касае както всички работници, така и само част от тях. В заповедта е важно да се уточни новата месторабота на работниците. Всички други условия по договора остават непроменени. Законът посочва че така организираната дистанционна или надомна работа може да бъде възложена за определен срок, без обаче изрично да са упоменати законово определени срокове. Поради факта, че тази нужда възниква на база обявеното извънредно положение в страната, приема се че срока на заповедта съвпада със срока на обявеното извънредно положение.
Преустановяване на работата при извънредно положение
Законът предвижда две хипотези на преустановяване на работата в предприятието при обявяване на извънредно положение:
- Преустановяване на работата по инициатива на работодателя
- Преустановяване на работата, наложено от държавен орган
Без значение обаче по чия инициатива работата се преустановява, работниците имат правото да получат своето пълно възнаграждение.
Друга възможност за работодателя, която може би за момента е и най-популярната, е да установи непълно работно време за цялото си предприятие или пък само за част от него. В този случай възнаграждението се определя пропорционално на отработените часове, което означава, че в масовият случай на преминаване от 8 часов работен ден на 4 часов, брутното възнаграждение на персонала също се редуцира наполовина.
Правила за ползване на отпуск по време на извънредно положение
Работодателят има правото да налага задължително ползване на платеният отпуск на своите служители, дори и в случаите, в които съответният служител не е придобил 8 месеца стаж. Ползването на отпуска, което иначе се документира с молба от служителя, в тази ситуация трябва да бъде установено със заповед от страна на работодателя, с която да бъдат запознати всички служители. От своя страна документирането на използваният неплатен отпуск трябва да става както и в нормални обстоятелства – с молба от страна на служителя.
Негативни последици и възможни изходи за работодателите
Така приетите мерки по време на извънредното положение са донякъде несправедливи, тъй като върху работодателите се стоварва много сериозна икономическа тежест. Посочената възможност за преустановяване на работата и едновременно с това задължително изплащане на целият брутния размер на трудовите възнаграждения, може да създаде финансови затруднения за много фирми. Още по-голям е проблемът, когато работата бъде спряна със заповед на държавен орган, а работодателят няма друг избор освен да продължи да плаща възнагражденията на своите служители, без реално да има никаква работа и приходи.
В този случай единствената вратичка за работодателите остава възможността за прекратяване на трудовите договори на служителите на основание чл. 328 от Кодекса на труда, въпреки че и там процедурата не е никак лека. За да се възползва от този законов механизъм всеки работодател трябва да отправи 1-месечно предизвестие за прекратяване на договора на свой служител. Дължимите обезщетения при неспазване на предизвестията, както и евентуалното плащане на допълнителни обезщетения съгл. чл. 222 от КТ допълнително натоварват работодателите в тази нелека ситуация.
Истината е, както казахме и по-горе, въпреки възможността за малки законови вратички, реално бизнеса ще поеме огромен удар по време на извънредното положение, като е възможно голяма част от фирмите да не успеят да издържат на него. Остава възможността за кандидатстване по т.нар. мярка 60/40, но въпреки това основният фактор, за запазване стабилността на голяма част от фирмите, е по-бързото справяне и овладяване на ситуацията и последващата от това отмяна на извънредните мерки и поетапното възстановяване на икономическият живот в страната.