С постановление на Министерски съвет на 30.03.2020 се обявиха очакваните и предварително прокламирани от властта, мерки за стимулиране на работодателите и бизнеса, които са пряко засегнати от обявеното извънредно положение в страната.
Какво всъщност представляват гласуваните мерки?
Мерките засягат периода на обявеното в страната извънредно положение или на част от него, тъй като за момента са гласувани за максимален период от 3 месеца. На практика в рамките на този период държавата поема задължението за изплащане на 60% от брутното трудово възнаграждение на служители във фирми, които са изпаднали в затруднение предвид обстоятелствата в страната. Тази сума ще се изплаща на работниците, а директно на работодателите, които ще имат задължението да плащат заплати по нормалния ред на своите служители.
Кои фирми имат правото да кандидатстват?
За да може дадена компания да кандидатства за тази помощ, първото необходимо условие е да има наети служители, работещи на трудов договор преди 13.03.2020г. Наетите лица на граждански договори не попадат в обхвата предвиден за подпомагане. Също така за да могат да се възползват от тези мерки фирмите трябва да отговарят на един от следните критерии:
- Да са прекратили дейността си със специална заповед съгласно разпоредбите на Кодекса на труда;
- Да са установили непълно работно време за своите служители със специална заповед съгласно разпоредбите на Кодекса на труда;
- Да са затворени от държавен орган във връзка с извънредното положение;
- Да са отчели с поне 20% по-ниски приходи спрямо предходен период. Тук много важно е определянето на базисния период и периода спрямо, който се отчита понижението на приходите. За фирми регистрирани преди 1 март 2019 г. се взема предвид месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо същия месец на предходната календарна година. За фирми регистрирани след 1 март 2019 г. – месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо усредените приходи за месец януари и февруари на 2020 г.
Кои работодатели нямат право да кандидатстват?
Фирмите от определени икономически сектори са извадени от обхвата на подпомагането. Това са работодателите, които осъществяват дейност в секторите: селско, горско и рибно стопанство, финансови и застрахователни дейности, държавно управление, образование, хуманно здравеопазване и социална работа. Също така работодатели, които имат данъчни и осигурителни задължения, установени с влязъл в сила акт на държавен орган, също не могат да кандидатстват по мярката.
Как става кандидатстването за получаване на подпомагане?
Агенция по заетостта публикува списък с документи, които трябва да се представят от работодателя, включващи заявление, към което се прилага списък с работници, за които се иска изплащане на компенсация. Така подготвените документи се подават в дирекция Бюро по труда по някой от долуизброените начини:
- По поща с препоръчано писмо с обратна разписка;
- По електронен път (с електронен подпис на работодателя);
- При невъзможност за подаване на документите, по един от двата гореизброени начини, същите могат да се представят в съответната Дирекция „Бюро по труда“ на хартиен носител – по изключение!
Когато документите се подават по пощата или на място е важно списъка със служителите (има предоставен образец от Агенцията по заетостта) да бъде предоставен и на електронен носител – диск или USB памет.
Срок за кандидатстване
Документите за кандидатстване по обявената мярка ще се подават в срок от 31.03 до 21.04.2020г.
Какво е нужно да направи работодателя?
Всеки работодател, който кандидатства за получаване на помощта, има две основни задължения:
- Да се запази заетостта на служителите, за които се получава обезщетение, за период не по-кратък от този, за който се изплаща компенсацията. Това означава, че ако фирмата получава компенсация за служител за 2 месеца, след изтичане на този период трябва същият служител да работи във фирмата минимум поне още 2 месеца;
- Да не бъдат прекратявани договори на работници и служители на основание на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда през периода, за който се изплащат компенсации.