Когато бизнесът и нуждите на фирмата се разпростира и извън рамките на собствената страна, в която той принципно е локализиран, има редица въпроси, които касаят изготвяне на определена документация, съобразяване със законите и нормите на респективната страна, както и специфики и условия, които трябва да бъдат проучени, ако се налага и един или няколко работници да бъдат командировани в някоя от страните на Европейския съюз.

Какви командировъчни се полагат като дневни и квартирни, които могат да се отчетат като необлагаеми разходи?

Това, което първоначално се подразбира, когато става въпрос за командироване в чужбина е, че работодателят е длъжен да гарантира същите условия на труд, които са приети като общо правило за страната, в която работникът ще бъде пренасочен. Това включва въпросите, касаещи заплатата, която не може да бъде по-ниска от минималната, определена като такава в приемащата страна; условия и безопасност на работното място, съобразени със законовите норми; регламентирана продължителност на работния ден и на почивката, като работното време не може да е повече от определеният брой часове за работа. Според закона, най-дългият период на командироване в чужбина може да е максимум две години. Като необлагаеми са платените командировъчните до двукратния им размер, определен съгласно Наредбата за командировките в страната и чужбина.

Какво трябва да знаят фирмите извършващи, международни превози, при които шофьорите прекарват голяма част от времето си в чужбина?

Международните шофьори обаче, наети от българска фирма, обикновено работят на трудов договор, като работното им време се изчислява сумарно. Често при тях се налага да правят курсове в страните членки на Европейския съюз, които са за период около 3-4 месеца. В такъв случай, шофьорът трябва да подпише писмено съгласие, че няма възражения да бъде командирован за този период. Тук и размерът на дневните се изчислява така – пълният им размер се изплаща до 30 календарни дни, като след това има известна промяна в сумата, но независимо от това ограничение, практиката показва, че при международните шофьори, дневните се изплащат в пълен размер и след този период.

При международните шофьори обаче има все пак някои специфики, свързани именно с командировките, дневните, начина им на изчисляване и други възникващи въпроси от това. Когато фирмата се занимава с международен транспорт, шофьорите реално не се наемат от друга европейска организация или предприятие, реално на практика няма страна-членка, която ги наема, за да им предостави съответните условия на труд, споменати по-горе. Затова и командировъчните на шофьорите следва да се определят според НСКСЧ в Раздел IV. Командировъчни пари на персонал на сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни средства и специални средства.

Но това не е отрицателна страна, при условие че шофьорите са с договор и уговорени условия, както и коректно подготвени документи за пътуване и командироване. Също така за самия работодател това са разходи, които може да отчете пред държавата, но това допълнително трябва да бъде коментирано със счетоводител, тъй като специално за международния транспорт и шофьори има доста специфики, които трябва да се вземат предвид.